История на Института по зоология

Поради исторически причини развитието на много клонове на науката в България започва едва след Освобождението на страната от османско иго. За начало на българската зоологическа наука се приема 1890 година, когато е публикуван първият български зоологичен труд от известния просветител, общественик и зоолог Г. К. Христович. Този труд, озаглавен 'Материали за изучаването на българската фауна' е публикуван в единственото по това време национално научно списание - 'Сборник за народни умотворения, наука и книжнина' (СбНУНК), издаван от Българска академия на науките. Почти по същото време в София е доставена и първата колекция от птици и бозайници, с която се поставя началото на Естественоисторическия музей и Царските природонаучни институти. Първоначално дейността на Царските природонаучни институти е насочена главно към обогатяване на колекциите на Естественоисторическия музей и организирането на Зоологическа градина в София. От 1914 г., когато за директор е назначен младият и енергичен български зоолог д-р Иван Буреш, се поставя начало на по-системна и целенасочена научна дейност в три клона на природните науки в България - зоология, ботаника и геология. През 1919 г. са обособени и първите четири научни отдела: зоология, ентомология, ботаника и минералогия, които съществуват в Царските природонаучни институти до края на Втората световна война. След 1945 г. в страната настъпват съществени общественополитически и структурни промени, които засягат и Царските природонаучни институти, и те преминават към Българската академия на науките. С решение на Правителството от 19.II.1947 г., на базата на четирите отдела на бившите Царски природонаучни институти към Българската академия на науките се създават три самостоятелни научни института - Зоологически, Ботанически и Геологически. Към Зоологическия институт са включени също Естественоисторическия музей, Българската орнитологична централа и Зоологическата градина в София. Общият състав на новосъздадения Зоологически институт с музей е около 20 души, а научните сътрудници са само 12. Създадени са и първите три научни секции: 'Безгръбначни животни' (ръководител д-р П. Дренски), 'Ентомология' (ръководител акад. д-р Ив. Буреш) и 'Гръбначни животни' (ръководител д-р Н. Атанасов).

За пръв директор на института е назначен акад. д-р Ив. Буреш от 1947 до 1959 г. Поради ограничения състав от специалисти основната работа в института е насочена към проучване на насекомната фауна, паякообразните, основните групи гръбначни животни (земноводни, влечуги, риби, птици и бозайници) и богатата пещерна фауна на България. През този период се поставя началото на две важни научни поредици: 'Известия на Зоологическия институт с музей' и 'Фауна на България'.

След оттеглянето на акад. Буреш в пенсия, от 1959 г. до 1965 г. директор е член-кор. д-р Г. Паспалев. Изследователската работа в института се разширява с изследвания и върху паразитната фауна на страната. Формира се нова секция 'Паразитофауна' и се извършват мащабни комплексни експедиции за изучаване фауната на различни райони на страната.

От 1965 г. до 1971 г. за директор на Института по зоология е назначен видния български хидробиолог и протистолог член-кор. Ал. Вълканов. Поставя се начало на посистемни екологически изследвания и в института се обособява първата лаборатория по екология на дребните бозайници и някои пасищни екосистеми в страната. Активно се изучават високопланинските езера в Рила и Пирин и р. Дунав. Фаунистичните изследвания се разширяват и се обхващат нови големи групи от българската фауна (свободноживеещи и паразитни протозои, бриозои, подземни ракообразни и др.).

След смъртта на член-кор. Ал. Вълканов от 1972 г. за директор е назначен член-кор. Б. Ботев. В института е извършена структурна реорганизация и се създават четири нови секции на проблемен принцип: 'Таксономия, фаунистика и зоогеография', 'Екология на сухоземните животни', 'Хидробиология' и 'Онтогенеза и морфогенеза на животните'. Секцията 'Паразитофауна' е прехвърлена почти изцяло към Централната лаборатория по хелминтология при БАН, а Зоологическият музей е отделен и трансформиран през 1974 г. в Национален природонаучен музей. От 1973 г. е преустановено издаването на поредицата 'Известия на Зоологическия институт с музей' и института започва издаването на три нови научни поредици: 'Acta zoologica bulgarica', 'Хидробиология' и 'Екология'. Продължава издаването на монографичната поредица 'Фауна на България'.

След оттеглянето на член-кор. Б. Ботев в пенсия от 1989 г. за директор на института е назначен акад. В. Големански, дбн. От 1992 г. института започва да издава нова научна поредица - 'Каталог на българската фауна'. От 1997 г. трите научни поредици на института се сливат и започва издаването на научно списание - 'Acta zoologica bulgarica' с три книжки годишно. През 1993 г. към института се изгражда първата в страната Биологична експериментална база 'Калимок' за изкуствено развъждане и възстановяване в природата на редки и изчезнали видове диви птици от българската фауна. В резултат на настъпили промени в научния състав и развитието на някои нови направления на изследователска дейност се извършват промени и в структурната организация на института. Освен досегашните секции по 'Таксономия, фаунистика и зоогеография' и 'Хидробиология' се създават три нови секции: 'Биология и екология на сухоземните животни', 'Експериментална зоология' и 'Протозоология'. Секциите се организират на лабораторен принцип и към тях се обособяват над десет специализирани лаборатории по основните изследователски направления в института.

След акад. Големански, за директор на Института е назначен ст. н. с. I ст. Младен Живков, дбн (2003-2009). Активизираха се изследванията в областта на хидробиологията и ихтиологията; нарастна броя на проектите, финансирани от външни за Института източници; усилено се разработва проблемът с навлизането на инвазивни видове в българската фауна.

След смъртта на д-р м. Живков, от 2009 г. и.д. директор на Института по зоология е ст. н. с. I ст. д-р Параскева Михайлова, дбн. Новото ръководство продължи работата по финансиране и актуализиране тематиката на института с оглед успешното изпълнение на ангажиментите на страната при присъединяването им към Европейския съюз, главно по отношение на опазването на околната среда и биоразнообразието. Продължават усилията за обновяване на научната апаратура и електронната техника, за повишаване на методичната подготовка на научните сътрудници и специалистите и интензифициране на тяхната работа. Голямо внимание се обръща на организацията, съхраняването и използването на научните колекции в института.

Към 01.01.2009 г. в Института по зоология работят общо 86 души. От тях 39 са научни сътрудници: един академик професор, 6 старши научни сътрудници I степен и доктори на науките, 13 старши научни сътрудници II степен, 19 научни сътрудници; и 30 души научнопомощен персонал: 23 биолози, 1 биолог с научна степен, 2 технически помощници, 1 библиотекар; 5 души администация и 12 души обслужващ персонал.