Научни постижения

По-важните научни постижения на Института са следните:

• Изучен е съставът, разпространението, популационната структура, биологичните и екологичните особености на основните таксономични групи животни в България;
• Описани са и са публикувани морфологични, кариологични, цитотаксономични, анатомични, биологични и екологични сведения за около 30 000 вида животни от българската фауна, от които около 790 вида гръбначни. Значителна част от тези постижения са публикувани в изданията на Института;
• Върху материали от българската фауна и научни колекции от други страни и континенти за първи път в науката са описани две непознати семейства едноклетъчни организми, 50 нови рода и над 800 нови вида безгръбначни животни, главно едноклетъчни, паякообразни, ракообразни, многоножки, насекоми и др.;
• Сравнително добре изучена е българската пещерна фауна, от която досега са установени около 700 вида пещерни животни от над 800 проучени пещери;
• Изучена е хидрофауната на всички по-големи български реки, както и на множество естествени и изкуствени езера, язовири и блата, вкл. българския сектор на р. Дунав, и са анализирани тенденциите в измененията на екологичното им състояние под влияние на естествени и антропогенни фактори;
• Направена е оценка на фаунистичното разнообразие при съставянето на Плановете за управление на Националните паркове 'Централен Балкан', 'Рила' и 'Пирин';
• Изучен е генотоксичният ефект на замърсителите на околната среда върху индикаторни видове насекоми и гръбначни животни;
• Разработени са научните основи на биологичния мониторинг, чрез който България се включва в Глобалната система за мониторинг на околната среда;
• Описани са кариотиповете на повече от 270 вида насекоми. Формирани са нови идеи и концепции за пътищата на видообразуване при различни видове групи насекоми;
• Проучена е видовата принадлежност на външни и вътрешни паразити по голям брой видове риби, домашни и диви птици и бозайници;
• Разработени са научните основи на биологичната борба с вредни насекоми. Регистрирани са авторски свидетелства и патенти за изобретения относно методите и средствата за борба с насекоми и гризачи;
• Получен е и е поддържан в течение на повече от 15 години нов щам експериментален миши тумор - солидна асцитна форма и като клетъчна линия, култивирана in vitro;
• Чрез изкуствено развъждане е възстановена нова дива популация от червени ангъчи в района на Хасково и черноморското крайбрежие;
• Сътрудници на Института са основни съавтори на Второто актуализирано издание 'Червена книга на България. Том ІІ. Животни' и са участвали в разработването на Европейската екологична мрежа за България 'НАТУРА 2000'.

Институтът по зоология е участвал в разработването и на голям брой международни научни проекти и програми, осъществявал е научно сътрудничество с известни учени, университети и академии от много страни. Многогодишно и ползотворно е сътрудничеството в областта на биоразнообразието и екологията на животните с Руската, Полската, Чешката и Унгарската академии на науките, в областта на протопаразитологията с Чешката и Германската академия на науките, в областта на биохимичната генетика и популационната биология с Университета в Монпелие (Франция), в областта на цитотаксономията с Националния център за научни изследвания (Италия) и Университета в Хелзинки (Финландия), в областта на биологичната борба с вредителите с Американската горска служба (Чикаго) и Института за защита на растенията в Познан (Полша) и др. Повече от 30 години Институтът е национален координатор и организатор на изследванията на р. Дунав. Той е базова организация на националните научни комитети по проблемите на околната среда (SCOPE) на Международния съюз на биологичните дружества (IUBS), на програмата 'Човек и биосфера' (MAB), на международния проект за класификация и екология на високопланинските езера в Европа (EMERGE) в хода на 5-та Рамкова програма на Европейския съюз, основен координатор на изследванията на животинското разнообразие по проекта за включване на български хабитати в общоевропейската мрежа от природозащитни коридори 'NATURA 2000' и др.

Институтът е участвал като координатор за България в проекта 'Европейските планински езерни екосистеми - райониране, класификация, екологична и социално-икономическа оценка', финансиран по 5-та Рамкова програма на Европейската комисия; разработвал е проекти в областта на опазване на биоразнообразието съвместно с Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), финансирани от Световния екологичен фонд (GEF); в областта на популационната генетика, финансирани от NATO и Royal Society. Понастоящем Институтът е координатор на европейски проект посветен на изследванията на сладководната мида от род Dreissena в нейния естествен и инвазивен ареал, и участник в европейски проект свързан с изследване на биоразнообразието и управлението на влажните зони, и двата финансирани от Австрийското министерство на науката и изследванията.

Повече от 30 години Институтът по зоология е национален координатор на хидробиологичните изследвания в р. Дунав и активно участва в Международната асоциация за изследвания по р. Дунав (IAD). Институтът по зоология е водеща организация или партньор при разработване биологичните основи на екстензивното рибовъдство в естествените сладководни водоеми на България. Той е национален представител на Научния комитет по проблемите на околната среда (SCOPE), и на Международния съюз на биологичните дружества (IUBS). Институтът участва и в Националния комитет на програмата 'Човек и биосфера' (MAB) на UNESCO. Специалисти от Института по зоология са членове на международни научни организиации като: Европейската асоциация по еволюционна биология (ESEB), Световната асоциация на арахнолозите (ISA), Европейската асоциация на арахнолозите, Европейския център за картографиране на безгръбначните животни (EIS), Всерусийското ентомологично общество, Международното дружество на протистолозите, Международното дружество на хетеро­птеролозите, Европейската мрежа за изучаване миграциите на птиците (SEEN), Европейския съюз за опръстеняване на птиците (EURING), Европейския съюз на орнитолозите (EOU), и др.